неделя, 28 май 2017 г.

Ела в леглото ми, да ти разкажа..

А ти знаеш ли какво е да си счупен на парчета? Сърцето спира за части от секундата. 

Скубя косата си. 
Прималява ми. 
Вие ми се свят. 

Затварям очи и животът ми с теб минава на лента. 

Черно-бяла.
По-скоро черна.
Траурна. 

Умира му се на сърцето. Убил си го от момента, в който ме погледна. Сега изпитва само тъпа болка. От време на време прерязва. Нямам девет живота, като котката, която спасих онзи ден.

А ти знаеш ли какво е да си на парчета вътре в тебе? Ела в леглото ми, да ти разкажа..


четвъртък, 22 декември 2016 г.

година по-рано всичко беше цветно
усмивката беше опиянение
напоено от слънчеви лъчи
където
рисувах вселени
препусках с еднорози
прекосих океани
сърцето уж беше разбито
но не толкова колкото днес
когато
всичко е сиво
погледът празен
вдъхновен от тишина и неудобство
некомфортен дискомфорт
душата се чувства разкъсана
и чакам спасение в нечии храм
говоря с богини от други измерения
казват че всичко ще бъде наред
доверявам се
но в мен нищо не трепва
чувствително безчувствие
разяжда сърцето
облягам се на рамото ти
и ти изчезваш като прах
като дим
като несъществуващ принц
спомен си
измислен от мен
давя се в чуждо отчаяние
изтезавам душата си
стискам я здраво
измъчвам я
всеки момент ще се спука
като въздушен балон ще гръмне
и ще остане само едно тяло
разбито от полета

понеделник, 16 май 2016 г.

Тавтология

Обичам те.
Обичах те.
Обичала съм те.
Тавтология на думи.
Повторения на чувства.

понеделник, 18 април 2016 г.

Happy Birthday

Винаги съм играла ролята на неопределената жена в живота ти. Тази, на която не дължиш обяснения и звъниш, когато имаш време. Отношенията ни никога не са били дефинирали. Пазя любовно писмо и бележка, която си ми пуснал под вратата. Ти твърдиш, че сексът не променя нищо, когато взаимоотношенията са на по-високо ниво. Не съм сигурна, че вярвам в това. 

Била съм непредсказуема. 
Бил си влюбен в мен, защото съм била непринудена. 

Изгоних те от апартамента с крясъци. След три часа те събудих в шест сутринта с извинение. Пращам ти sms-и с въпроси от типа „какъв горещ шоколад предпочиташ – бял или черен?“. Побърквам се, когато седиш до нея в стаята. Когато говориш с нея – още повече. Аз дойдох преди нея в живота ти и и очевидно съм останала в него дори след като тя избра да си тръгне. Но вече всичко се пречупва през тази призма – аз-ти-тя. И историята, която тя носи. 

Знам, че в любовта винаги има съперници – нашите собствени страхове.


Не съм светица. Ти въобще познаваш ли такава? Понякога злоупотребявам с вино. Ако няма, може и с мартини. Случва се и с двете едновременно. Понякога те тероризирам със среднощни sms-и – посланията им са текстове от песни, които пускат в бара. Или задавам неуместни въпроси, като за послипис добавям "не питам аз, пита виното". Поне няма грешки в съобщението. (Ама ако знаеш колко ми е коствало това.) Но не съм светица, знаеш. Понякога ровя в общите ни спомени – в онези болезнените от преди две години. Крещя, когато съм ядосана. Когато плача от яд – правя го тихо. Понякога те обсебвам до пристрастяване. После не те търся с дни.

На рождения ти ден преди точно една година научих, че се плашиш от домашно направени мъфини. 

А всъщност се оказва, че е страх от обвързване.

До днес те носех в сърцето си.
На парчета.

P.S. Happy birthday, G.

понеделник, 22 февруари 2016 г.

One year later

Мислиш ли за мен понякога?
Когато съм вперила поглед в тавана на претъпканата стая,
чудиш ли се дали ти си в главата ми,
превзел всички мисли от спиращи дъха ми моменти - 

случили и неслучили се?

Преживявам ли снощната вечер отново и отново,
прехвърляйки думи, стигнали със заглушител до сърцето ми?
Когато облягам глава на рамото ти и чувствам сигурна несигурност,
усещаш ли страха, че е за последен път?
Когато обгръщам ръце около врата ти
и устните ми целуват нежно твоите,
виждаш ли сълзите ми, които така и не изплаквам?

Когато..

Когато..

Когато..

Когато казвам "довиждане",
знаеш ли, че всъщност казвам "обичам те"?

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Birthday


И поредните 365 житейски дни отминават. Отстъпват своето място на новата двадесет и втора година. Заедно с нея настъпва китайската маймунска година, Меркурий вече няма да бъде ретрограден, новолуние е, в Словения честват Деня на културата, а имен ден празнуват хората, носещи името Захари, което означава

  "Бог си спомня"


Вярвам, че най-прекрасното предстои! 


събота, 24 октомври 2015 г.

obsess

Пея в колата ти нашата песен. Ти рецитираш стихове. Плача като дете, без да спирам, хлипайки. Обичам те. Съжалявам. Прости ми. Благодаря ти. Душата ми е чакала да дойдеш и да кажеш, че съжаляваш. Ама истински. Както се случи. Интимност без истинска интимност. Само на думи. На чувства. Днес освобождавам една обсесия. Името ти вече не боли. Не пронизва. Не прерязва безмилостно. Среща за раздяла. Не причинявай на друга това, което на мен, всяка моя фибра те моли. Не всяка ще има моята сила да понесе толкова удари. Душата ми е заприличала на онзи пропукан таван, заради който се запознахме с тебе. Сърце имам ли? Нещо бие в гърдите.. Не знам дали е цялото. „Ти урок си или благословия?” „От двете по малко”, отговаряш ми.

понеделник, 10 август 2015 г.

American oxygen

Трябва да се върнеш там, където си имал (почти) всичко, за да разбереш, че не е останало нищо,което да те задържа. Една година по-късно всичко е същото и всичко е различно. Аз съм в основата на промяната. 
Отново е август. Толкова август, че чак ми е тясно.

Цялото ми същество отказва да приеме, че да бъдеш роб на тази чужда култура по собствена воля е адекватен избор. А да го наричаш 'мечта' ме прави просто speechless. Моето сърце отдавна осъзна, че не принадлежи на тази страна. 
Oчевидно трябва да се изгубиш тотално, за да се намериш наистина. Понякога се откриваш на дъното на празната чаша. Лекуване на самотата. Притъпяване на болките и раните в сърцето. Чужди устни върху твоите помагат също. 
Тук съм друга. 
Перманентно луда.Всеки да го интерпретира както сметне за добре. 
Нямам време да мисля. Само за България от време на време. За семейството. За приятелите. За дългите разговори и сутрешното кафе, което, по дяволите – липсва ми ужасно! 
Познати ли са ти онези дни, в които не откриваш никакъв смисъл, всичко върви срещу теб или ти – срещу него? Аз нося чужда болка и своите грехове. Ти безгрешен ли си? 
Как продължаваш напред, когато си имал световъртеж и въобще не можеш да се ориентираш в посоките? Ляво, дясно. Напред или назад вървиш?
P.S. Задушно е. Навярно е от времето - очаква ни буря. В мене вече е започнала. Нещо ми липсва. Не може да е само от кафето. Наричам го дом. В рамките на седмица чупя вече трето огледало. Счупеното носи щастие. Очаквам го. В България.

събота, 28 март 2015 г.

Религия

Любовта е религията, която изповядвам. 
Вярвам в нея така, както вярвам в Бог, във Вселената и в това, че всичко се случва с причина. 
Багрина Кларк пише в една от своите книги, че „безусловната любов е идентична със свободата“. И сърцето ми подкрепя това с всяко едно туптене, което прави. Моралната обвързаност, която изпитвам, не е свързана с идентификацията на връзка, с дефинираните отношения. Моралната обвързаност я чувства цялото ми тяло, цялата ми душа и цялото ми сърце. За да обичаш, не е необходимо да поставяш етикети на взаимоотношенията си, нито да се feeling loved във фейсбук.

В рамките на месец, чух от трима човека, че любовта не съществува. Наслушах се на митове и легенди, в които единствените чудовища и триглави лами бяха собствените им предразсъдъци. Чух, че  „всички“ хора изневеряват и че това, видиш ли, е нещо нормално. Беше ми зададен въпросът  „а как ще разбера, че искам да съм с моята жена , ако не пробвам и не разбера, че  другите са мърши?“, а също и научих, че хора сключват брак единствено в името на детето –  то да расте в дом с родители. Макар и без любов в него.

На тези хора искам единствено да пожелая един ден да обичат истински и да бъдат обичани.


Това е всичко.

P.S. А до тогава, аз продължавам да обичам. Без защото. И без когато. 

вторник, 3 март 2015 г.

Блъскам се в стена във взаимоотношенията с теб. Всеки път. Разликата от преди до сега е само, че след няколко години сме станали малко по-смели. И пак не до там. Не трябва ли любовта да е проста? И важи ли правилото, което си повтаряме след всяко разочарование – че ако не върви от самото начало значи просто ти не си моят човек. И толкова. Просто е. Толкова просто, че чак болезнено. И дълбае сърцето. 

Аз и ти сме заедно в миналото и в бъдещето. А в настоящето все се разминаваме между коридорите и вървим от различни страни на една и съща улица. Неловко мълчание. Поглед. И край.  Денем заблуждаваме, че не помним имената си, но разказваме един на друг за страховете си нощем. 

* * *

След полунощ трябва да ми забранява яденето на вредна храна, да ми се ограничи достъпът до чужди профили в социалните мрежи, както и изпращането на sms-и.
(особено ако съм изпила две чаши бяло вино преди това).



 * * *

Страхът е пагубен. Води до невротични състояния, безсъние и емоционален срив. Гледах репортаж, в който лекари доказват, че разбитото сърце може да бъде смъртоносно – в първите минути сърцебиенето е толкова силно, че се доближава до това преди инфаркт. 

А ние го приемаме за детска игра -  който се влюби пръв – губи.




петък, 9 януари 2015 г.

Just another friday night


Да живеят нощите, когато лудостта в теб говори по-силно от вътрешния ти глас. Съвестта отдавна е заспала, опиянена от поредната чаша бяло вино. А чувството за вина бива притъпено. Търся смисъл в думите, че когато не виждам очите ти дълго време - ще ги забравя, а липсата на гласът ти, който ми казваше "лека нощ" ще помогне спомените да избледнеят по-бързо.

Всъщност няма никакво значение, защото боли еднакво.
Тази вечер обаче.. това няма никакво значение. 

петък, 26 септември 2014 г.

Wisconsin Dells - love at first side

Часът е два след полунощ и току-що лакирах ноктите си. Биологичният ми часовник твърдо отказва да приеме идеята, че е време за сън.
Днес се събудих около обяд. Станах от леглото си. Огледах се – в къщи съм си. Нищо не се е променило. Телевизорът е на същото място, котката отново спи на дивана в хола. Започвам да имам съмнения, че някога съм си тръгвала от тук. Единственото доказателство, което открих са 2438 снимки и цветните балони в левия ъгъл на стаята, които казват „Добре дошла“. Значи все пак ме е нямало.
Но пък ме е имало другаде.
***
В началото на летния месец юни бях изправена пред едно пътешествие – предизвикателство и приключение, в което трябваше да надскоча границите си. Както лични, така и въздушни. Америка ни очакваше – мен и А.– до тогава моя колежка, а в последствие и добра приятелка. Ранният сутрешен полет и силните вълнения не ми позволиха да заспя. По семейна традиция преди важни изпити и  големи събития, мама приготви домашни палачинки, които с удоволствие изядох в малките часове на нощта, без да се замислям за количеството въглехидрати, които поглъщам. Няколко часа по-късно, се озовах на летището с два куфара, предприемаща това пътуване без очаквания, а всъщност изпълнена с такива. Страхът от заминаването, който ме беше обзел две седмици по-рано и изплаканите сълзи от предстоящото непознато, сега бяха заменени от трепетно вълнение. Със завидно спокойствие, прегърнах любимите хора, хванах А. за ръка и поехме по дългия път. Ескалаторът се изкачваше и близките ни се отдалечаваха. Изпращахме им въздушни целувки и плахо помахвахме с ръка. А. – плачеща, аз – усмихваща се. Сега бяхме едно цяло. Емоциите ни бяха преплетени като тънки нишки, които взаимно се допълваха и балансираха. Не можехме да си позволим да изпитваме еднакви емоциите в един и същ момент. Това щеше да бъде пагубно.

И така, след безсънна нощ, горещо кафе в Париж, тринадесет часов полет и още три часа път с кола, най-накрая пристигнахме в Уисконсин Делс – мястото, което превърнахме в свой дом за няколко месеца. Настанихме се в малък хотел, където прекарахме само една вечер, собственост на лъчезарна блондинка на име Барбара. Оставихме куфарите в стаята и решихме да направим вечерна разходка из градчето – така се запознахме с него. Посрещна ни огромен дървен троянски кон. Светлинките бяха навсякъде, езерото изглеждаше дълбоко и черно, а ние бяхме единствените пешеходци. Въздухът беше влажен и лепкав, напомнящ за родното черноморие. Така се влюбихме в Делс. Любов от пръв поглед.  
***
Работихме в огромен увеселителен парк – хиляди семейства идваха на почивка. Хора от цял свят. Разговаряли сме с тях и сме се смяли с тях. Изкарвали са ни извън равновесие и сме запазвали самообладание. Плаках, заедно с девет годишно момче, чийто родители го принудиха да се качи на  атракция, от която той се страхуваше. Лорена, баба на две прекрасни руси деца, Рейна и Девин, ме покани в дома си в Айова и ме засипаха с прегръдки. Танцувах под душовете в клуба, където се проведе годишното парти на всички работещи в парка. Посетихме организирани олимпийски игри. Изпуснах телефона си в езеро. Правихме барбекю и пеехме сръбски песни. Имаше моменти, в които броях дните и минутите до завръщането си в България. Имаше моменти, в които исках да остана там завинаги. Контролирах атракциите, но не можех да контролирам себе си. На работното място постепенно свиквах с това, че клюките обичат бързите скорости – разпространяват се мигновено. Научих, че дори и там, всичко опира до едно просто нещо, наречено „отношение“. Липсва ли човешкото у теб – изгубен си, където и да си. Убедих се, че си обичам драмата. Ежедневният хаос не нарушаваше душевния ми мир. Честността може да е лукс, който малцина си позволяват, докато меркантилността е пуснала корени. Кажи ми какви са ти ценностите, за да ти кажа какъв си. В Уисконсин Делс заспивахме трудно. Събуждахме се с горещо кафе и домашно приготвени кифлички. Излизахме по тъмно, скрити от погледите на съседите. В Делс се влюбихме – не само в него. Прибирахме се рано сутрин с червени рози в ръцете си. Прибирали сме се без обувки – почти като Пепеляшка, ама не съвсем. Пазихме взаимно тайните си. Пиехме водка със сок касис. Разбирахме се с поглед. Събирахме багажа си за обратно повече от пет часа. И плакахме. Плакахме много.
***
В Америка оставих неизказани думи. И не защото не знаех какво да кажа, а защото научих, че не съм добра в сбогуванията. В мълчанието е единствената утеха, която душата понякога намира. Но когато душите са свързани не съществува време, нито разстояние. И е без значение, че когато денят свършва тук, в другия край на света слънцето ще изгрява. Защото аз оставих част от сърцето си там и в спомените си винаги ще се връщам при него. 

събота, 13 септември 2014 г.

53913


Той е от мъжете, които е по-добре, че си срещнала за малко, отколкото да не си срещала никога. Не е тук, за да остане. Но и никога не си тръгва. Огледалата в спалнята му са запечатали движения – преброили са всеки преглътнат стон на наслада. Не ти носи сигурност, а тихо спокойствие. Не обещава нищо, а ти дава всичко. Чаршафите му са черни, като кубчето, символизиращо твоето его. Нощите с него са като отворена бутилка вино, като запалена цигара, като дишане, като песен на Sade. Той е от мъжете, върху чийто тениски оставаш аромат от парфюма си. В прегръдките му заспиваш. Изгубваш се, а той е спасение.  


Завинаги оставям тук няколко целувки, три запалени свещи и...



петък, 30 май 2014 г.

Siempre estaras en mi


Когато мисля за любов, мисля за един мъж. Мисля за ръцете му, за силата му, за насълзените му очи, за родопската му кръв. За страховете му, за тайните му,  за религията му, за шегите му. За любимите му филми, за sms-ите му, за усмивката му, за погледа му, за ризите му, за любимия му шоколад. За сдържаността му,  за истините му, за целувките му, за въображението му. За мечтите му, за амбициите му, за благотворителността му. За музиката в колата му, за грешките му, за прегръдките му.... 


Когато мисля за любов, мисля за теб.

Siempre 

 P. S. Happy Birthday

сряда, 5 март 2014 г.

Такъв е животът

Съдим хората, без да ги познаваме.
Мислим, че нашите действия са най-правилните.
Не приемаме чуждо мнение,
(освен  в случаите,  когато е в наша полза).
Обичаме да чуваме комплименти за себе си, но рядко правим такива на другите.
Зависими сме от околните, но не го признаваме.
Лъжем близките си и сме откровени с напълно непознати хора.
После страдаме, че са ни предали.
Приятелството е на масата – с бутилка водка и шопска салата.
Меткането на бели салфетки е днешният лукс.
Сълзите в края на вечерта си ги бършеш сам.
Болката се подарява в малка кутия, опакована с панделка.
Сексът е платена любов.
А истинската любов е в портфейла му.
Доброто отдавна не живее у хората.        

Надеждата умира последна. 

И вече е мъртва. 

петък, 7 февруари 2014 г.

Като на 19

Тийнейджърството ми си отива. За щастие или пък за нещастие – един мъж също реши да си тръгне, а заедно с него оставям и част от наивността си.
От пороците си обаче не мога да се откажа - пристрастена съм към женски разговори и кафе. С много захар, за да ми подслажда ежедневието. Слънцето все още влияе на настроението ми. А вечер вече не спя. Безсънието пробужда спомени, които на сутринта искам да забравя. Семейството ми си остава все така най-ценното нещо в живота ми, а приятелките – все така искрени и истински. Сърцето ми е пълно с благодарност. И продължавам да вярвам, че случайности не съществуват.

Днес си обещавам да бъда малко по-търпелива, по-смирена, да отстоявам позициите си по-твърдо. Обещавам си да запазя принципите си, ценностите си, себе си. Обещах си.



P.SРазликата между това да си на 19 и на 20 години е това, че  портиерката на входа в студентското общежитие е нова.  

неделя, 12 януари 2014 г.

Хамелеон

Когато не знаеше какви са си, когато имаше граници в отношенията им, тя имаше свободата да бъде себе си, а той имаше правото да избере дали да се влюби в нея. Сега, когато са заедно, всяка крачка, която тя прави се отразява в него и се връща обратно при нея като бумеранг, пречупен през неговия поглед и неговите очаквания. 

Жената е животно. В любовта се превръща в хамелеон – способна е да се нагажда  по чуждите очакванията. Може да бъде богиня, кучка, добра домакиня – слугиня между кухнята и спалнята. Понякога скъсва връзка със собствения си свят и се вглъбява в този на мъжа до себе си, смятайки го за свой собствен. Приема неговите виждания, заема неговата позиция, дори да е в разрез на нейните ценности. Страхът, да не оставиш мъжа разочарован, се прокарва и в най-елементарните ти действия. Започваш да губиш усет коя си. Приемаш чуждия идеал за жена и го обличаш като своя втора кожа. А под обвивката остават потиснати първичните ти инстинкти, реакции, дори чувства. 

неделя, 15 декември 2013 г.

Коридорът знае тайни


Тесен коридор. Стените са бледожълти. Там започва денят ми. Там пия сутрешното си кафе– с четири бучки захар. А пък е все така горчиво.  С него преглъщам гордостта си.

Този коридор е видял колко нощи подред тайно се изнизвах,заключвах тихо вратата на стаята и тръгвах към Него. С надежда.

Този коридор е усетил колко нощи подред се прибирах с разбити очаквания, отварях тихо вратата на стаята и преглъщах крясъците на душата си. Със сълзи.


Тесен коридор. Стените са бледожълти. Там завършва нощта ми. Там паля поредната последна цигара, с димът на която крия страховете си.  

сряда, 27 ноември 2013 г.

АнализЪТ

Информационен сайт: NEWS.BG
следене за периода 07 – 14 ноември 2013г.

Какво всъщност е „Мониторинг“?
Това е непрекъснат процес на събиране на информация, с цел наблюдение. Мониторингът представлява буквално проследяване на даден процес – наблюдение, последвано от анализ и оценка. Мониторинг може да се осъществява на много и различни нива - върху една конкретна дейност, върху проект или върху цялостната работа и резултатност на дадено звено в мрежата; върху работата и развитието на екип от хора или отделни негови членове и т.н. Мониторингът е важна част от работата върху даден проблем, защото чрез него сме в състояние да следим развитието на своята дейност, за да виждаме коя практика е успешна и навреме да разбираме къде възникват проблеми. Оценката е до голяма степен част от мониторинга, но често се отделя от него с оглед на това, че се фокусира единствено върху резултатите – тяхното събиране и обработка на данни за успеваемостта на дадена дейност. Оценката дава поглед върху цялостната ефективност на нашата работа и ни дава обективни данни.

Какво направихме ние?
За периода от 7 до 14 ноември ние следихме новините, които се публикуваха в информационния сайт www.news.bg . Това е първият информационен сайт, създаден още в края на 1998г.

Общ преглед на новините:
Общ брой новини за периода: 557
Международни новини: 107
Протест: 21
Христо Бисеров: 20
Бежанци: 18
ГЕРБ : 16
Пламен Орешарски: 7
Цветан Цветанов: 6
ДАНС: 5
Бин Аладин: 5
Росен Плевнелиев: 5
Местан: 4
Бойко Борисов: 4
Виктория: 3
БСП: 3
АТАКА: 3
Бареков: 3
Сидеров: 3
Цацаров: 2
ДПС: 2
Михаил Миков: 2
Сергей Станишев: 1
Ирина Бокова: 1
Калфин: 1
Вежди Рашидов: 1
Доган: 1

 Наблюдения:
Две са най-коментирани теми през периода. Първата тема е протестът на студентите, които ясно показват недоволството си от днешното управление и парламент. Виковете и освиркванията на „ранобудните” са нестихващи, както и новините свързани с тях. Наболялата тема не спира да се появява в информационния сайт news.bg, а журналистите непрестанно пренасят вниманието си върху случващото се пред Народното събрание. Отразявайки събитието 24 часа в денонощието медията дава ясна представа, доколкото е възможно, на читателите си какво се случва по улиците на София. Протестите започнали на 25.10.2013г – първи ден на окупация, продължаващи до днешна дата са най-коментираната тема на територията на Република България, не само в news.bg, но и във всички останали медии.
Другата водеща тема е доскорошният заместник-председател на ДПС и на Народното събрание Христо Бисеров, който е разследван за пране на пари и данъчни престъпления. Сигналът е стигнал до прокуратурата от ДАНС няколко дни след като Бисеров обяви, че се оттегля от постовете си. Държавното обвинение е установило как той е превеждал и теглил крупни суми от сметки на Сейшелските острови.

На последно място в топ 3 на най-излъчваните събития се нареждат сирийските бежанци в България, които са не по-малко важни за населението на територията на страната. Вече близо 2 месеца българо-турската граница бива преминавана от множество сирийски граждани с цел спасение от войната в родната им Сирия. Бежанците виждат в лицето на държавата ни възможност за излизане в добре развитите европейски страни или с други думи за тях България е „врата към Европа”.

Учудващо за аудиторията на сайта е малко споменавано името на бившия министър-председател Бойко Борисов. След него се нареждат главния прокурор на България - Сотир Цацаров, председателят на Народното събрание- Михаил Миков, политическите партии АТАКА, ДПС и БСП, както и ДАНС.

Само веднъж споменати за периода от 7.11 до 14.11 бяха: Ирина Бокова -  генерален директор на ЮНЕСКО, Сергей Станишев – политик, Ивайло Калфин – политик, Вежди Рашидов – политик и Лютви Местан – също политик.

Наблюдавайки сайта в продължение на седмица, забелязахме, че най-често отразяваните теми са свързани със политиката на страна, както и международни новини във всички области. Смеем да твърдим, че сайтът е бил безпристрастен в отразяването на събитията. Аудиторията на сайта може да придобие ясна представа за случващото се в страната.

Нашата схема:


 Схемата ни е съставена от две главни фигури – трапец и обърнат триъгълник. Трапецът е най-отгоре, където се намира СЪБИТИЕ-то, а под него МЕДИА-та, която го отразява и го превръща в новина. В най-широката част на обърнатата пирамида са ТЕКСТ-ът – ПОСЛАНИЕ-то.  В най-тесният ъгъл на триъгълника се намира АУДИТОРИЯ-та. Колкото повече новината „слиза“ към най-острия връх на триъгълника, толкова повече се губи цялостната ИСТИНА в нея. По този начин до АУДИТОРИЯТА достига само малка част от достоверната информация.
Поставили сме ИСТИНАТА на границата между трапецът и пирамидата или иначе казано между МЕДИА-та и ТЕКСТа/ ПОСЛАНИЕто. Това има за цел, да покаже, че РЕАЛНОСТ-та често пъти бива скрита и оставена извън полезрението на аудиторията. Голяма част от истината остава за комуникатора-журналист.

Изготвили: Паола Павлова и Станислава Цветкова,
Втори курс, обществени комуникации и информационни науки – УНСС

Анализът на мониторинга е с учебна цел, 

вторник, 26 ноември 2013 г.

...

Той се появява да напомни за себе си и от време на време да те надиша с парфюма си – да го мислиш по цяла вечер, да ти бърка в душата и да ти размества емоциите.

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Секс за една нощ

Сексът за една нощ не е страшен.
Срещаш някого. Знаеш, че връзка между вас никога не би се получила. И не защото с този някой, може да имате осем години разлика във възрастта, или защото този някой, може да бъде арменец. А просто така – не го чувстваш. Знаеш единствено, че можеш да преспиш с него. И двамата сте на ясно с това. Никой не очаква нищо от другия. Няма излишни фалшиви обяснения във вярност и пиете червеното вино от две отделни чаши.  


Сексът за една нощ не е страшен.
След него просто го изпращаш до вратата, станало е късно. Не може да остане у вас тази нощ, защото трябва да отива на работа след няколко часа. Не ти се иска да си тръгва, но не искаш и да остане. Заключваш вратата след него, отваряш широко прозореца, очаквайки чистият въздух да заличи остатъка от мъжки парфюм в стаята. Лягаш си и.. това е. На следващия ден се събуждаш и единственото, което напомня, че снощи нещо се е случило са няколко драскотини по гърба му. 

Сексът за една нощ не е страшен.
Страшно е това, че след него оставаш сама. Иска ти се да станеш тихо, да идеш на пръсти в кухнята, да направиш палачинки и да събудиш някого с целувка по челото и с аромата на топло кафе. Но на това вече му се казва „любов“

вторник, 8 октомври 2013 г.

Принцесите в 21 век

Майната му на часовника, който отдавна удари полунощ. Днешните принцеси, не се прибират по това време. Те се прибират по светло.. на сутринта – с две пантофки, вместо с една. И няма вероятност да заспят за 100 години, защото те нямат време да спят. 

неделя, 4 август 2013 г.

Коя си ти?




Коя си ти, не те познавам?
Как изобщо влезе в дома ми?
Тайничко ме гледаш всяка сутрин,
и умело си играеш със ума ми..
Чужда си,
ала си ми позната.
Къде ли съм те виждала преди?
Напомняш ми на някого, на нещо..
и тези твои  черни мамещи  очи..
Дори гласа ти съм го чувала,
къде – не помня,
нито пък кога..
Но в едно съм сигурна –
не си добра жена..
Не си светица,
допускала си много грешки..
И често пъти си била неблагодарна..
Изневерявали са с теб,
а и ти не си била съвсем вярна..
Описвам те така добре с думи,
но коя си ти, не мога да си спомня..
Преглеждам даже старите албуми,
А там те няма. Чужда си.
Обърках се съвсем.
Нека почнем от начало..
Здравей! Коя си ти?
И защо си в моето огледало?

петък, 26 юли 2013 г.

Please, next!

В търсене на теб, изгубвам себе си
някъде между всичките мъже,
докосващи тялото,
а сърцето ми – не.
В търсене на теб, ставам зависима
към лесните връзки,  неангажиращия секс,
чуждите мъжки парфюми и.. няма значение.

Време е за следващия! 
Please, next!”

В търсене на единствения
губя се.
Намирам те.
Спасение.

петък, 12 юли 2013 г.

Просякиня

Очите й тъмни, тъй са дълбоки..
Изгубваш се. Потъваш в тях.
Откриваш милион посоки,
но не бягаш, не. Не те е страх.

Сълзите й - каменни останки..
Безпричинни, но желани.
Крие се в чуждите сянки,
събира мечти разпиляни.

Сърцето й - изоставена пустиня.
Не помни от кога. Забравила е всичко.
Сега е само малка просякиня,
живееща с едното нищо!