петък, 26 юли 2013 г.

Please, next!

В търсене на теб, изгубвам себе си
някъде между всичките мъже,
докосващи тялото,
а сърцето ми – не.
В търсене на теб, ставам зависима
към лесните връзки,  неангажиращия секс,
чуждите мъжки парфюми и.. няма значение.

Време е за следващия! 
Please, next!”

В търсене на единствения
губя се.
Намирам те.
Спасение.

петък, 12 юли 2013 г.

Просякиня

Очите й тъмни, тъй са дълбоки..
Изгубваш се. Потъваш в тях.
Откриваш милион посоки,
но не бягаш, не. Не те е страх.

Сълзите й - каменни останки..
Безпричинни, но желани.
Крие се в чуждите сянки,
събира мечти разпиляни.

Сърцето й - изоставена пустиня.
Не помни от кога. Забравила е всичко.
Сега е само малка просякиня,
живееща с едното нищо!

сряда, 10 юли 2013 г.

Уморена от предишни любови

Поредният!
Различен не си!Влюбвам се, разлюбвам се..
..накрая боли! 
Все същото! 
Сценарият е ясен.
Прозрачен.
Дори детайлите знам наизуст,
до онзи дребен момент, когато
целият свят ще ми бъде пуст.
Ще се питам „Как стигнах до тук?“
А отговор няма. Само много въпроси.
Тишина. И никакъв звук.
Огорчена от предишни любови,
днес съм уморена
и слагам окови
на сърцето си. За да спре
да обича,
да диша,
да вярва
и най-вече да спре се чупи на две.

Уморена от предишни любови,
днес се усмихвам по навик
и нямам, нямам сила за нови..

понеделник, 8 юли 2013 г.

Хиляда и една мисли


Главата й беше пълна с хиляда мисли, плюс една - от това в какъв цвят да лакира ноктите си, до това дали утре ще вали? Преминаваше през преговор на думите по английски език, представяше си шоколадовата торта, стояща си в кухнята, която всъщност не можеше да изяде, защото днес е "денят за плодове" и чудейки се кой филм да гледа тази вечер.. Слушаше поредната песен от списъка и си представяше предстоящото пътуване до морето.

Броеше на ум колко чифта високи обувки има в шкафа си и пресмяташе мъжете, преминали през сърцето й. А през леглото й? А всъщност просто искаше да боядиса косата в по-тъмен нюанс.. 


На кого му пука изобщо..?

неделя, 7 юли 2013 г.

Пеперуди

Какво правим с пеперудите в корема? Игнорираме ги или им се отдаваме безпаметно? 


А когато не искаме да си признаем, че сме влюбени? Не пред някой друг, а пред себе си не искаме. Мълчим и това мълчание започва да ни задушава. Все едно сме глътнали бонбон и сега е заседнал на гърлото ни. Няма проблем, ще се помъчим малко, но накрая ще го преглътнем. 

Не издаваме нито звук. Бършем сълзите си в два през нощта на улицата, но знаем, че и това ще мине.  Но все пак остава един въпрос –
какво правим с пеперудите?

Из бележките

Понякога ми идват в повече
среднощните стихотворения и губене на вдъхновение.

петък, 5 юли 2013 г.

Из бележките


Имам си алиби. А ти нямаш улики.

Без доказателства.. всичко опира само до чувствата. 


Из бележките

В мълчанието винаги се крие или голяма радост, или голяма болка. В повечето случаи обикновено е второто.