сряда, 5 март 2014 г.

Такъв е животът

Съдим хората, без да ги познаваме.
Мислим, че нашите действия са най-правилните.
Не приемаме чуждо мнение,
(освен  в случаите,  когато е в наша полза).
Обичаме да чуваме комплименти за себе си, но рядко правим такива на другите.
Зависими сме от околните, но не го признаваме.
Лъжем близките си и сме откровени с напълно непознати хора.
После страдаме, че са ни предали.
Приятелството е на масата – с бутилка водка и шопска салата.
Меткането на бели салфетки е днешният лукс.
Сълзите в края на вечерта си ги бършеш сам.
Болката се подарява в малка кутия, опакована с панделка.
Сексът е платена любов.
А истинската любов е в портфейла му.
Доброто отдавна не живее у хората.        

Надеждата умира последна. 

И вече е мъртва.