събота, 28 март 2015 г.

Религия

Любовта е религията, която изповядвам. 
Вярвам в нея така, както вярвам в Бог, във Вселената и в това, че всичко се случва с причина. 
Багрина Кларк пише в една от своите книги, че „безусловната любов е идентична със свободата“. И сърцето ми подкрепя това с всяко едно туптене, което прави. Моралната обвързаност, която изпитвам, не е свързана с идентификацията на връзка, с дефинираните отношения. Моралната обвързаност я чувства цялото ми тяло, цялата ми душа и цялото ми сърце. За да обичаш, не е необходимо да поставяш етикети на взаимоотношенията си, нито да се feeling loved във фейсбук.

В рамките на месец, чух от трима човека, че любовта не съществува. Наслушах се на митове и легенди, в които единствените чудовища и триглави лами бяха собствените им предразсъдъци. Чух, че  „всички“ хора изневеряват и че това, видиш ли, е нещо нормално. Беше ми зададен въпросът  „а как ще разбера, че искам да съм с моята жена , ако не пробвам и не разбера, че  другите са мърши?“, а също и научих, че хора сключват брак единствено в името на детето –  то да расте в дом с родители. Макар и без любов в него.

На тези хора искам единствено да пожелая един ден да обичат истински и да бъдат обичани.


Това е всичко.

P.S. А до тогава, аз продължавам да обичам. Без защото. И без когато. 

вторник, 3 март 2015 г.

Блъскам се в стена във взаимоотношенията с теб. Всеки път. Разликата от преди до сега е само, че след няколко години сме станали малко по-смели. И пак не до там. Не трябва ли любовта да е проста? И важи ли правилото, което си повтаряме след всяко разочарование – че ако не върви от самото начало значи просто ти не си моят човек. И толкова. Просто е. Толкова просто, че чак болезнено. И дълбае сърцето. 

Аз и ти сме заедно в миналото и в бъдещето. А в настоящето все се разминаваме между коридорите и вървим от различни страни на една и съща улица. Неловко мълчание. Поглед. И край.  Денем заблуждаваме, че не помним имената си, но разказваме един на друг за страховете си нощем. 

* * *

След полунощ трябва да ми забранява яденето на вредна храна, да ми се ограничи достъпът до чужди профили в социалните мрежи, както и изпращането на sms-и.
(особено ако съм изпила две чаши бяло вино преди това).



 * * *

Страхът е пагубен. Води до невротични състояния, безсъние и емоционален срив. Гледах репортаж, в който лекари доказват, че разбитото сърце може да бъде смъртоносно – в първите минути сърцебиенето е толкова силно, че се доближава до това преди инфаркт. 

А ние го приемаме за детска игра -  който се влюби пръв – губи.