вторник, 3 март 2015 г.

Блъскам се в стена във взаимоотношенията с теб. Всеки път. Разликата от преди до сега е само, че след няколко години сме станали малко по-смели. И пак не до там. Не трябва ли любовта да е проста? И важи ли правилото, което си повтаряме след всяко разочарование – че ако не върви от самото начало значи просто ти не си моят човек. И толкова. Просто е. Толкова просто, че чак болезнено. И дълбае сърцето. 

Аз и ти сме заедно в миналото и в бъдещето. А в настоящето все се разминаваме между коридорите и вървим от различни страни на една и съща улица. Неловко мълчание. Поглед. И край.  Денем заблуждаваме, че не помним имената си, но разказваме един на друг за страховете си нощем. 

* * *

След полунощ трябва да ми забранява яденето на вредна храна, да ми се ограничи достъпът до чужди профили в социалните мрежи, както и изпращането на sms-и.
(особено ако съм изпила две чаши бяло вино преди това).



 * * *

Страхът е пагубен. Води до невротични състояния, безсъние и емоционален срив. Гледах репортаж, в който лекари доказват, че разбитото сърце може да бъде смъртоносно – в първите минути сърцебиенето е толкова силно, че се доближава до това преди инфаркт. 

А ние го приемаме за детска игра -  който се влюби пръв – губи.




Няма коментари:

Публикуване на коментар