понеделник, 10 август 2015 г.

American oxygen

Трябва да се върнеш там, където си имал (почти) всичко, за да разбереш, че не е останало нищо,което да те задържа. Една година по-късно всичко е същото и всичко е различно. Аз съм в основата на промяната. 
Отново е август. Толкова август, че чак ми е тясно.

Цялото ми същество отказва да приеме, че да бъдеш роб на тази чужда култура по собствена воля е адекватен избор. А да го наричаш 'мечта' ме прави просто speechless. Моето сърце отдавна осъзна, че не принадлежи на тази страна. 
Oчевидно трябва да се изгубиш тотално, за да се намериш наистина. Понякога се откриваш на дъното на празната чаша. Лекуване на самотата. Притъпяване на болките и раните в сърцето. Чужди устни върху твоите помагат също. 
Тук съм друга. 
Перманентно луда.Всеки да го интерпретира както сметне за добре. 
Нямам време да мисля. Само за България от време на време. За семейството. За приятелите. За дългите разговори и сутрешното кафе, което, по дяволите – липсва ми ужасно! 
Познати ли са ти онези дни, в които не откриваш никакъв смисъл, всичко върви срещу теб или ти – срещу него? Аз нося чужда болка и своите грехове. Ти безгрешен ли си? 
Как продължаваш напред, когато си имал световъртеж и въобще не можеш да се ориентираш в посоките? Ляво, дясно. Напред или назад вървиш?
P.S. Задушно е. Навярно е от времето - очаква ни буря. В мене вече е започнала. Нещо ми липсва. Не може да е само от кафето. Наричам го дом. В рамките на седмица чупя вече трето огледало. Счупеното носи щастие. Очаквам го. В България.