събота, 24 октомври 2015 г.

obsess

Пея в колата ти нашата песен. Ти рецитираш стихове. Плача като дете, без да спирам, хлипайки. Обичам те. Съжалявам. Прости ми. Благодаря ти. Душата ми е чакала да дойдеш и да кажеш, че съжаляваш. Ама истински. Както се случи. Интимност без истинска интимност. Само на думи. На чувства. Днес освобождавам една обсесия. Името ти вече не боли. Не пронизва. Не прерязва безмилостно. Среща за раздяла. Не причинявай на друга това, което на мен, всяка моя фибра те моли. Не всяка ще има моята сила да понесе толкова удари. Душата ми е заприличала на онзи пропукан таван, заради който се запознахме с тебе. Сърце имам ли? Нещо бие в гърдите.. Не знам дали е цялото. „Ти урок си или благословия?” „От двете по малко”, отговаряш ми.