понеделник, 18 април 2016 г.

Happy Birthday

Винаги съм играла ролята на неопределената жена в живота ти. Тази, на която не дължиш обяснения и звъниш, когато имаш време. Отношенията ни никога не са били дефинирали. Пазя любовно писмо и бележка, която си ми пуснал под вратата. Ти твърдиш, че сексът не променя нищо, когато взаимоотношенията са на по-високо ниво. Не съм сигурна, че вярвам в това. 

Била съм непредсказуема. 
Бил си влюбен в мен, защото съм била непринудена. 

Изгоних те от апартамента с крясъци. След три часа те събудих в шест сутринта с извинение. Пращам ти sms-и с въпроси от типа „какъв горещ шоколад предпочиташ – бял или черен?“. Побърквам се, когато седиш до нея в стаята. Когато говориш с нея – още повече. Аз дойдох преди нея в живота ти и и очевидно съм останала в него дори след като тя избра да си тръгне. Но вече всичко се пречупва през тази призма – аз-ти-тя. И историята, която тя носи. 

Знам, че в любовта винаги има съперници – нашите собствени страхове.


Не съм светица. Ти въобще познаваш ли такава? Понякога злоупотребявам с вино. Ако няма, може и с мартини. Случва се и с двете едновременно. Понякога те тероризирам със среднощни sms-и – посланията им са текстове от песни, които пускат в бара. Или задавам неуместни въпроси, като за послипис добавям "не питам аз, пита виното". Поне няма грешки в съобщението. (Ама ако знаеш колко ми е коствало това.) Но не съм светица, знаеш. Понякога ровя в общите ни спомени – в онези болезнените от преди две години. Крещя, когато съм ядосана. Когато плача от яд – правя го тихо. Понякога те обсебвам до пристрастяване. После не те търся с дни.

На рождения ти ден преди точно една година научих, че се плашиш от домашно направени мъфини. 

А всъщност се оказва, че е страх от обвързване.

До днес те носех в сърцето си.
На парчета.

P.S. Happy birthday, G.

Няма коментари:

Публикуване на коментар