четвъртък, 22 декември 2016 г.

година по-рано всичко беше цветно
усмивката беше опиянение
напоено от слънчеви лъчи
където
рисувах вселени
препусках с еднорози
прекосих океани
сърцето уж беше разбито
но не толкова колкото днес
когато
всичко е сиво
погледът празен
вдъхновен от тишина и неудобство
некомфортен дискомфорт
душата се чувства разкъсана
и чакам спасение в нечии храм
говоря с богини от други измерения
казват че всичко ще бъде наред
доверявам се
но в мен нищо не трепва
чувствително безчувствие
разяжда сърцето
облягам се на рамото ти
и ти изчезваш като прах
като дим
като несъществуващ принц
спомен си
измислен от мен
давя се в чуждо отчаяние
изтезавам душата си
стискам я здраво
измъчвам я
всеки момент ще се спука
като въздушен балон ще гръмне
и ще остане само едно тяло
разбито от полета

Няма коментари:

Публикуване на коментар